Книгите за писателя са като децата за майката – трудно е да кажеш кое ти е любимото, но обикновено обичаш най-много най-малкото, каза Владимир Зарев в Ловеч. В Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” той представи най-новия си роман – „И аз слязох”.

Авторът разказа, че го е написал, след като бил болен и сънувал, че трябва да го напише. По думите му в книгата се стреми да даде отговор на три важни въпроса. Първият е как подвигът на Иисус Христос на кръста има такава устойчивост вече 2000 години. Отговорът според мен е, че Иисус предпочита страданието вместо възможността да се спаси.

Вторият въпрос е защо Бог изпраща на Земята едновременно човек и Бог; защо избира това странно двуединство, след като е могъл да изпрати просто ангел или само човек, или само Бог. Според Зарев отговорът трябва да се търси в изначалието на еврейското сказание. Бог Йехова е суров, предизвиква Потопа, унищожава Содом и Гомор, за греха на Давид избива 70 000 евреи, изисква от Авраам да принесе в жертва сина си, за да докаже своята любов към Него. И тук трябва да се появи Иисус Христос, който да изкупи греховете на хората, натрупани към Бога, но и греховете на Бог, натрупани към човека. А като бъде разпнат на кръста, ще претърпи страдание както човекът, така и Бог.

Третият въпрос е защо евреите, след като от столетия очакват своя нов Месия, не разпознават Иисус Христос. Отговорът отново засяга Бог Йехова – неговият вътрешен копнеж да замени малкия еврейски народ с цялото човечество, поясни писателят.

Пред ловчалии той обясни, че е вярващ, но не е религиозен. Родителите му са били атеисти, но като бил малко дете, баба му често го водела по „Граф Игнатиев” до църквата „Св. Седмочисленици”. „Там сякаш чувах шепота на хората и молбите им, отправен към Бог да ги отмине някакво нещастие. Тогава преживях усещането, че около мен съществува някаква красива духовна сила, без която човешкият живот е несъществен”, каза Владимир Зарев.

На срещата той каза още, че има две основни философски тези, които се повтарят във всичките му романи – властта и страхът от смъртта. По думите му всеки човек през живота си се стреми да упражнява някаква власт над някого. А въпросът за страха от смъртта – неясният, едва прокрадващ се, особено в младостта, непрекъснато присъства в нашето подсъзнание.

Авторът изложи и своята теза защо Бог изгонва човека от Рая. „Човекът в Рая притежава един от най-важните атрибути на Бог – безсмъртието. Но бидейки безсмъртен, Бог е непрекъснато творящ, а Адам и Ева, бидейки безсмъртни, не правят нищо. В Рая няма никаква съпротива – тече мед и масло, топло е, няма зверове, няма никаква заплаха за тях... А в същото време те са вечни. Постепенно тях започва да ги унищожава повторението на едно и също нещо. Бог изведнъж вижда как отначало стават лениви, след това се променят и оглупяват, след това започват да деградират. И той разбира, че Неговото творение не изпълнява мисълта му, не изпълнява смисъла на своето предназначение. Тогава Бог разбира, че единственият начин да спаси творението Си, е да върне Адам и Ева в смъртта. Връщайки човека в смъртта, той мигновено го творящо същество”, обясни Зарев.